Лъчезар Бояджиев: „Предоговарянето“ на градовете е необходимост
Славена Шекерлетова
Повече ме интересува какво ще оставим, а не какво сме заварили, колкото и това да звучи някак си „разсеяно”. Трябва да се помни лозунга, перифразирам: „Оставете градовете така, както бихте искали да ги заварите, ако сте следващо поколение”.
Артистът, който смята, че „Художниците все се опитват да въ-образят света, а въпросът е да го при-у-ютят“ – Лъчезар Бояджиев, откри своя първа самостоятелна изложба в Пловдив в галерия SARIEV Contemporary.„Уютни дистопии“ е нова гледна точка на автора по теми, които го вълнуват отдавна – градовете и териториите. Вече имаме опит с концептуалния анализ на градската материя от „Разходки из София с Лъчезар Бояджиев“, организирани от фондация „Отворени изкуства“ през 2016 г. Тази експозиция е нещо като извод от „Разходките…“ – днес на градовете им трябва това, което искат и хората – примиряване с реалността чрез уют, кавай (kawaii), хуга (huegge)… Да се заложи на релакс, а не на борба; да не се проектира, а да се обзавежда; да се използват методите на частни/лични решения в общи/обществени пространства. Авторът предлага решения на някои проблеми, миксирайки културни кодове, понятийни фетиши, политически клишета и маркетингови митове, живеещи едновременно в съзнанието.“ Това разказва Яра Бубнова, куратор http://www.sariev-gallery.com/ .
За да научим повече, разговаряхме с автора на „Уютни дистопии“.
Длъжници ли сме на града като уютно място за живот, все пак и хората променят градовете, спрямо нуждите и ритъма на живеене?
Хората и градът живеят в симбиоза… Ако има дългове то те са или взаимни, или разположени във времето. Дълговете към миналото са някак си видими – археологически разкопки, консервация, експонация…
Понякога обаче се стига, особено в последните години, до брутална бутафорност. Именно тогава си казвам, че като граждани (за управници, инвеститори и уж-патриоти не говоря тук) нещо сме сбъркали защото не сме отчели, че имаме дълг най-вече към бъдещето – премахнали сме възможността за естествено развитие като сме позволили то да бъде заместено от стиропорено и пластмасово минало, идентичност и други фейкови атрибути и признаци на фрустрираното настояще.
С една дума – повече ме интересува какво ще оставим, а не какво сме заварили, колкото и това да звучи някак си „разсеяно”. Трябва да се помни лозунга, перифразирам: „Оставете градовете така, както бихте искали да ги заварите, ако сте следващо поколение”. 🙂
Прочетох. Почти до края: „фейкови атрибути и признаци на фрустрираното настояще“ ТЕЗИ НЕ НА СЕБЕ СИ ТИЯ, КОЙ ГИ ЗНАЕ НА КАКВО СА – или са си от детинство сбъркани горките … че и КУРАТОРКИ спазарили, че и салтанати, че и възвишени претенциозности и изкуствености, еха … До „пълния текст“ на излиянията в „капана“ няма да кликна, ще ме домързи, нека си се ‘аресват
Ще му прочета словесността, обещавам -е, на КАПАНА чак пък едвали ша кликна- но излияния по отровена изкуственост изискват да съм се подпряла